27.02.2019

Фомопсис (сиви петна) по слънчогледа

Автор Corteva България

Фомолсисът е болест, причинявана от гъба с две различни форми – телеморфът Diaporthe helianthi Munt. Cvet. (ascomycetes: Diaporthaceae) и анаморфът Phomopsishelianthi Munt. Cvet.(Deuteromycetes: Sphaerioïdaceae). Тази гъба е видът, който е най-честият причинител на болестта, но напоследък се появиха описания на други видове от този род (D. gulyae, D. kongii, D. masireviciiand D. novem) като фитопатогени по слънчогледа. P. helianthi е описана като нов вид гъба в бивша Югославия в края на 1970-те години. Оттогава гъбата се е разпространила широко към съседните държави. Към момента тя причинява значителни загуби на добив в Сърбия, Франция, Унгария, Австрия, Румъния, България, Русия, Украйна, САЩ, Аржентина и Австралия. Патогенът заразява листата, разпространява се към стъблото и причинява увяхване, преждевременно изсъхване и пречупване на стъблото (фигура 1). В Европа е регистрирано намаляване на добива до 40%, като масленото съдържание също може да се понижи с 15 – 25%.

Значение на болестта и географско разпространение

Фомолсисът е болест, причинявана от гъба с две различни форми – телеморфът Diaporthe helianthi Munt. Cvet. (ascomycetes: Diaporthaceae) и анаморфътPhomopsishelianthiMunt. Cvet.(Deuteromycetes: Sphaerioidaceae). Тази гъба е видът, който е най-честият причинител на болестта, но напоследък се появиха описания на други видове от този род (D. gulyae, D. kongii, D. masireviciiand D. novem) като фитопатогени по слънчогледа. P. helianthi е описана като нов вид гъба в бивша Югославия в края на 1970-те години. Оттогава гъбата се е разпространила широко към съседните държави. Към момента тя причинява значителни загуби на добив в Сърбия, Франция, Унгария, Австрия, Румъния, България, Русия, Украйна, САЩ, Аржентина и Австралия. Патогенът заразява листата, разпространява се към стъблото и причинява увяхване, преждевременно изсъхване и пречупване на стъблото (фигура 1). В Европа е регистрирано намаляване на добива до 40%, като масленото съдържание също може да се понижи с 15 – 25%.

Последствие от фомопсис по слънчогледа

Фигура 1.  Общ изглед на тежко заразяване с Phomopsis helianthi по слънчогледови култури

Симптоми

Първите симптоми обикновено възникват след цъфтежа като малки, кафяви, некротични, триъгълни петна по краищата на долните и средните листа. Петната се разпространяват по дължината на основните жилки на листата към дръжката. Листата увяхват и умират и гъбата напада стъблото през дръжката, като причинява появата на малки, кафяви, хлътнали петна около листната пазва. Петната бързо се уголемяват и може да доведат до образуване на пояс около стъблото. С времето лезиите стават сиви до кафяви, като причиняват гниене на сърцевината близо до лезията и отслабване на стъблото, което впоследствие може да полегне (фигура 2). Характерни за болестта са кафявите или черните лезии при възлите на стъблото. Симптомите по стъблото се уголемяват и се превръщат в дълги кафяви до черни язви до 15 – 20 cm, които причиняват увяхване и преждевременно стареене на заразените растения. По лезиите се образуват малки черни пикнидии, съдържащи безполови конидии, и могат да се наблюдават с просто око или под микроскоп с 5- до 10-кратно увеличение. Степента на тежест на болестта зависи от чувствителността на хибрида слънчоглед, стадия на развитие на растението и условията на околната среда.

Фомопсис по слънчогледа

Фигура 2. Подробно представяне на симптоми, предизвикани от Phomopsis helianthi

Цикъл на болестта и епидемиология

Гъбата презимува предимно като перитеции на в заразени остатъци от растения и по слънчогледови семена (вижте стъпки A и B на фигура 3 с биологичния цикъл). Перитециите се развиват през зимата по заразените растителни тъкани и обикновено достигат зрялост до късна пролет. Аскоспорите се произвеждат в перитециите (вижте стъпки C и D) при температура над 10?C и се разпространяват от дъжда или се пренасят от вятъра по листата. Заразяването започва по краищата на долните листа. Развива се кафява некротична област, която може да е оградена от хлоротична ивица (вижте стъпка E).

Инфекцията се разпространява надолу през жилките към дръжката и накрая до стъблото (вижте стъпка F). Мицелът атакува тъканите на паренхима, ксилема и флоема зад възела, където се оформя характерна лезия по стъблото.

Идеалните условия за развитие на болестта включват чести или обилни валежи особено в периода от бутонизацията до цъфтежа. Идеалните температури са от 20 – 25?C, но болестта може да се развие при по-широк температурен диапазон, като валежите са по-важни от температурите. Тези симптоми може да изглеждат подобни на симптомите на вертицилийното увяхване, но при него некротичните зони са между жилките. Лезии по стъблото обикновено не се появяват до цъфтежа. Образуващите пояс лезии водят до увяхване и правят растението по-податливо на полягане (вижте стъпка G). Болестта може да е трудна за идентифициране, когато са налице едновременно Phomaи Phomopsis. При тази ситуация Phoma произвежда черни лезии, докато лезиите на Phomopsis са по-кафеникави. В тези случаи е необходимо гъбата да се идентифицира под микроскоп.

Фомопсис по слънчогледа

Фигура 3. Биологичен цикъл на Phomopsis helianthi (илюстрация от Alonso, 1988 г.)

 

Контрол и борба

Ротацията на слънчогледа през до 5 години е идеален метод, но не винаги е практичен.Целият кръг от гостоприемници на няколкото вида Diaporthe/Phopmopsisе неизвестен и изглежда, че те може да оцеляват както по живи, така и по мъртви културни и плевелни гостоприемници. Заравянето на остатъци от култури чрез дълбока обработка на почвата може да е ефективно средство за борба. Тъй като гъбата оцелява по заразени слънчогледови остатъци на полето и в горния почвен слой, методите, като например оране (по-дълбоко от 5 cm) и дискуване, могат да унищожат презимуващия инокулат и по този начин да намалят разпространението и степента на тежест на болестта за следващия сезон. Високата гъстота на сеитба благоприятства заразяването с патогена заради високата влажност и намалената сила на растенията. Прекомерно голямата растителна гъстота и високите азотни нива трябва да се избягват. Не съществува пълна генетична резистентност срещу P. helianthi при слънчогледовите хибриди. Има обаче толерантни хибриди и трябва да се използват като част от интегриран подход за контрол (фигура 4). За повече информация относно хибридите, приспособени към местните условия със съответстващото ниво на толерантност към фомопсис, се свържете с местния представител на DuPontPioneer.

Фигура 4. Снимка на слънчогледови толерантни линии спрямо генотип, чувствителен на Phomopsis helianthi, в изкуствено заразено поле

Фомопсис по слънчогледа

Фунгициден контрол

Предлагат се опции за химичен контрол и трябва да се вземат предвид като част от интегрирана програма за борба с вредителите. Профилактичните пръскания са най-ефективни, обикновено когато са се развили 6 до 8 листа. Навременното и правилно пръскане с фунгициди (напр. триазоли, стробилурини, карбоксамиди) ще ограничи появата на нови заразявания и ще предотврати епидемии.

Автор: д-р Алберто Мартин-Санц
Фитопатолог и изследовател на патологията и генетиката на растенията

Библиография

AlonsoLC. 1998. Enfermedades y danosdeherbicidasenelcultivodegirasol. ArtesGraficasEMAS.A. Espana
MasirevicSMandGulya T. 1992. SclerotiniaandPhomopsis - twodevastatingsunflowerpathogens. FieldCropsResearch. 30:271- 300.
Masirevic S, ThompsonSM, GulyaTJandMarkellSG. 2016. Phomopsisstemcanker (Diaphorte/Phomopsisspp. Complex). In: CompendiumofSunflowerDiseasesandPests. Harveson
RM, MarkellSG, Block CC, GulyaTJ (Eds).TheAmerican PhytopathologicalSociety, St. Paul, Minnesota, USA. Pp: 38-40
MathewFM, AlananbehKM, JordahlJG, MeyerSM, CastleburyLA, GulyaTJ, MarkellSG. 2015. PhomopsisStemCanker: A ReemergingThreattoSunflower (Helianthusannuus) intheUnited States. Phytopathology 105: 990-997
ThompsonSM, TanYP, Young AJ, NeateSM, AitkenEAB, ShivasRG. Stemcankersonsunflower (Helianthusannuus) inAustraliareveal a complexofpathogenicDiaporthe (Phomopsis) species. Persoonia?: MolecularPhylogenyandEvolutionofFungi. 2011;27:80-89. doi:10.3767/003158511X617110.
ThompsonSM, TanYP, ShivasRG, etal. GreenandbrownbridgesbetweenweedsandcropsrevealnovelDiaporthespeciesinAustralia. Persoonia?: MolecularPhylogenyandEvolutionofFungi. 2015;35:39-49. doi:10.3767/003158515X687.